Предлагат агресията да стане основно престъпление срещу мира в Наказателния кодекс
Престъплението „ експанзия “ във всички негови форми да бъде главно „ закононарушение против мира “ в Наказателния кодекс. Това плануват промени и допълнения в Наказателен кодекс, препоръчани от Министерството на правораздаването и оповестени за публично разискване.
Отговорност за експанзия ще се търси от военните или политически водачи на страната , а не от директните участници в споровете.
С тях наказателният закон се привежда в синхрон с Римския статут, с който бе основан Международният углавен съд (МНС) в Хага и обрисува кръга от закононарушенията от компетентността на интернационалната пълномощия, означават от правосъдното министерство.
Належащото включване на „ експанзията “ в Наказателен кодекс неведнъж бе обявено и от правосъдния министър в оставка Атанас Славов на фона на войната в Украйна. В момента кодексът признава за закононарушение единствено „ нападателната война “ .
Макар че е измежду страните, дали старт на МНС още през 1998 година, България към момента не е утвърдила последвалите промени в Римския статут, което води до нездравословни последствия за страната , в това число некадърност да обезпечи пълноценна отбрана на българските жители - цивилни и военни, участващи в мироопазващи, филантропични и други сходни задачи в чужбина, както и на нашите жители, намиращи се в зони на война по други аргументи.
Предлага се сегашната Глава 14 на Наказателен кодекс „ Престъпления срещу мира и човечеството “ да резервира наименованието си, защото по Конституция тези престъпления не се погасяват по давнос т. Едновременно с това в Глава 14 се основават четири обособени раздела с наименования „ Престъпления срещу мира “ - агресия, агитация и подстрекаване към война, „ Престъпления срещу човечеството “ - геноцид, апартейд, поругаване на човечността и принудително изгубване на хора , „ Престъпления срещу законите и обичаите за водене на война “ - тежки нарушавания на законите за водене на война при интернационален въоръжен спор , тежки нарушавания при немеждународен спор, непозволена приложимост на знаци, посягане върху цивилен обекти със особено предопределение или културна стойност и други, както и „ Други закононарушения “.
Предвиденото оптимално наказване е пожизнен затвор , защото във всички свои концепции за наказателна политика страната поредно и изрично декларира решение за анулация на наказването пожизнен затвор без подмяна. Доживотният затвор е и най-тежкото наказване по Римския статут. Като наложително в допълнение наказване за най-леките закононарушения се въвежда публичното неодобрение .
Престъплението „ експанзия “ от Римския статут се вкарва в Наказателен кодекс с четири разпореждания. Основният състав планува, че: „ Който като боен или политически лидер възнамерява, приготвя, стартира или управлява потреблението на въоръжена мощ на страна против друга страна в очевидно несъгласие с Устава на Организацията на обединените народи, в това число против нейния суверенитет, териториална целокупност или политическа самостоятелност, без значение дали е оповестена война, се санкционира с отнемане от независимост от 10 до 12 години “. Когато става дума за навлизане, военна окупация, анексиране на територия посредством потребление на мощ и други се постановат най-тежките санкции – от 20 до 30 години затвор или пожизнен затвор.
В Наказателен кодекс категорично се записва и че „ боен или политически лидер на страна е всяко лице, без значение от длъжността му, което упражнява власт или в действителност надзор върху политическите или военните дейности или решения на страната “. Това значи, че наказателна отговорност може да носи единствено оня, който дейно и персонално дефинира и направлява на най-високо равнище държавната политика или военни дейности. „ От значение е действителното му въздействие върху дейности и позиции, ангажиращи страната, което би трябвало да бъде директно, решаващо, определящо и доста върху цялостните държавни политики, а не несъществено, инцидентно или лимитирано до съответни действия по осъществяване “, се сочи в претекстовете.
Прочетете още
Отговорност за експанзия ще се търси от военните или политически водачи на страната , а не от директните участници в споровете.
С тях наказателният закон се привежда в синхрон с Римския статут, с който бе основан Международният углавен съд (МНС) в Хага и обрисува кръга от закононарушенията от компетентността на интернационалната пълномощия, означават от правосъдното министерство.
Належащото включване на „ експанзията “ в Наказателен кодекс неведнъж бе обявено и от правосъдния министър в оставка Атанас Славов на фона на войната в Украйна. В момента кодексът признава за закононарушение единствено „ нападателната война “ .
Макар че е измежду страните, дали старт на МНС още през 1998 година, България към момента не е утвърдила последвалите промени в Римския статут, което води до нездравословни последствия за страната , в това число некадърност да обезпечи пълноценна отбрана на българските жители - цивилни и военни, участващи в мироопазващи, филантропични и други сходни задачи в чужбина, както и на нашите жители, намиращи се в зони на война по други аргументи.
Предлага се сегашната Глава 14 на Наказателен кодекс „ Престъпления срещу мира и човечеството “ да резервира наименованието си, защото по Конституция тези престъпления не се погасяват по давнос т. Едновременно с това в Глава 14 се основават четири обособени раздела с наименования „ Престъпления срещу мира “ - агресия, агитация и подстрекаване към война, „ Престъпления срещу човечеството “ - геноцид, апартейд, поругаване на човечността и принудително изгубване на хора , „ Престъпления срещу законите и обичаите за водене на война “ - тежки нарушавания на законите за водене на война при интернационален въоръжен спор , тежки нарушавания при немеждународен спор, непозволена приложимост на знаци, посягане върху цивилен обекти със особено предопределение или културна стойност и други, както и „ Други закононарушения “.
Предвиденото оптимално наказване е пожизнен затвор , защото във всички свои концепции за наказателна политика страната поредно и изрично декларира решение за анулация на наказването пожизнен затвор без подмяна. Доживотният затвор е и най-тежкото наказване по Римския статут. Като наложително в допълнение наказване за най-леките закононарушения се въвежда публичното неодобрение .
Престъплението „ експанзия “ от Римския статут се вкарва в Наказателен кодекс с четири разпореждания. Основният състав планува, че: „ Който като боен или политически лидер възнамерява, приготвя, стартира или управлява потреблението на въоръжена мощ на страна против друга страна в очевидно несъгласие с Устава на Организацията на обединените народи, в това число против нейния суверенитет, териториална целокупност или политическа самостоятелност, без значение дали е оповестена война, се санкционира с отнемане от независимост от 10 до 12 години “. Когато става дума за навлизане, военна окупация, анексиране на територия посредством потребление на мощ и други се постановат най-тежките санкции – от 20 до 30 години затвор или пожизнен затвор.
В Наказателен кодекс категорично се записва и че „ боен или политически лидер на страна е всяко лице, без значение от длъжността му, което упражнява власт или в действителност надзор върху политическите или военните дейности или решения на страната “. Това значи, че наказателна отговорност може да носи единствено оня, който дейно и персонално дефинира и направлява на най-високо равнище държавната политика или военни дейности. „ От значение е действителното му въздействие върху дейности и позиции, ангажиращи страната, което би трябвало да бъде директно, решаващо, определящо и доста върху цялостните държавни политики, а не несъществено, инцидентно или лимитирано до съответни действия по осъществяване “, се сочи в претекстовете.
Прочетете още
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ